„Живей с Христос и нека си щастлив и благословен“

Не е тайна, че всеки църковен йерарх няма личен живот. Техният „личен живот“ е животът на Църквата. Затова 12/25 юни – именният ден на Негово Блаженство Киевския и на цяла Украйна митрополит Онуфрий – е църковен празник. Неслучайно на журналистически въпрос какво е за него Църквата, той отговори, че Църквата е неговият живот. И е истина. На 18-годишна възраст той става послушник в Свето-Троицката Сергиева лавра и вече 47 години изпълнява монашески обети. Освен това той ги изпълнява стриктно, въпреки високите йерархични послушания.

Още от първите дни на президентството си Митрополит Онуфрий спечели всеобща любов и доверие от многомилионното паство и през последните пет години на служба във високия пост на първойерарха титлата „любим авва и всеукраински старец“ се утвърди здраво в него. Неговите проповеди и оценки на протичащите жизнени процеси достигат до сърцето на всеки човек. И малките изказвания и мисли на епископ Онуфрий, засягащи всички сфери на човешкия живот, се разминават в медиите, социалните мрежи и дори в светската периодика.

И тази малка селекция е илюстрация на казаното.

За вярата

Да вярваш в Бог е добре, но не е достатъчно да си с Христос. За да бъдеш със Спасителя, трябва да вярваш в Бог! Тоест, доверете се на Божията воля, доверете се на Неговите закони. Спасителната вяра ще бъде, когато човек подчини целия си живот на Онзи, в Когото е повярвал, своя Създател и Бог. Той няма да прави това, което иска, но ще прави това, което Господ е заповядал.

За да бъдеш със Спасителя, трябва да вярваш в Бог! Тоест, доверете се на Божията воля

Когато човек поверява себе си на Бога, той поема по пътя, който води към истината, по пътя на богопознанието. Тогава човек започва да подчинява своя ум, своите чувства на Божията воля. Има вяра на ума и има вяра на сърцето. Вярата на ума – когато човек признава Бога, но прави каквото иска. А вярата на сърцето е, когато човек вярва в Бога, признава Бога и подчинява своя живот, своите действия на Божествените закони. Ако човек е такъв християнин, който не само вярва в Бога, но се доверява на Бога, тогава този човек, чрез силата на благодатта на Светия Дух, се превръща в красиво, благородно, духовно същество, чрез което Бог се прославя и когото Бог прославя още в този свят.

За Църквата

Създаването на Църквата е изпълнение на обещанието на Спасителя, което Той даде на Своите ученици: „И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света“ (Матей 28:20). Спасителят, като Божи Син и Божие Слово, като Създател на света е винаги със Своето творение, Той осигурява и съдържа всичко. Той е нашият живот, но в Църквата Спасителят обитава по особен начин, Той е тук като Богочовек. В Църквата Христос Спасителят ни съединява със Себе Си чрез общение с тайнствата на Църквата, особено чрез тайнството Божествена Евхаристия, където се причастяваме с Неговото Божествено Тяло и пием Неговата Божествена Кръв, което ни прави способни да поберем в себе си онази Божествена благодат, която ни води към вечен живот и блаженство.

Църквата е мистичното, тоест тайнственото Тяло Христово, Глава на което е Самият Христос. Църквата е дадена на нас, които вярваме в Христос като Син Божий и Спасител на света, Тя е като духовен кораб, който ни води през бурното море на земния живот до онова благословено място, където Спасителят е приготвил за нас обителта на радостта на света и вечното блаженство. И въпреки че сега се появиха много „църкви“, човек трябва да отиде в тази Църква, където търси Царството Божие и Неговата Истина, Христос живее в тази Църква, но Той не съществува в другите. Търсете Христос, живейте с Христос и ще бъдете щастливи и благословени.

За любовта

В човешката природа е да обичаш себе си. Никой не иска да се нарани. Въпросът е посоката на нашата любов. Можете да обичате себе си, като задоволявате егоистичните си желания, или можете да обичате себе си, за да спечелите Царството небесно.

Любовта е човешка потребност да правиш добро, без да очакваш нещо в замяна. Само безкористното желание да правиш добро може да е знак, че човек се е научил да обича. Който обича Бога, върши добри дела и не очаква нищо в замяна. И докато продължава това жертвено творение на доброто, светът ще продължи да съществува.

Духовната любов е вечна, тя не може да бъде разклатена, нищо не може да я унищожи. За да имаме любов към Бога, трябва да живеем според Божиите заповеди. От живота според заповедите се ражда благоговението към Господа. От изпълнението на тези закони човек получава удовлетворение, мир, радост и почивка, така че научава, че Бог е източникът на всяко добро, и започва да Го обича. И от тази любов се ражда правилната любов към ближния, особено към децата.

За да имаме любов към Бога, трябва да живеем според Божиите заповеди.

Любовта е върхът на добродетелите, тя е безкрайна, като самия Бог. Началото и пътят на съвършенството са като стълба, духовното изкачване, по което Исус Христос е изобразен в Блаженствата. Именно в заповедите е изобразена духовната стълба, която човек трябва да измине през земния си живот. И човек може да извърши това изкачване с помощта на християнските добродетели – пост, молитва и стремеж към разбиране и изпълнение на Божествената воля.

За молитвата

Молитвата е дъхът на душата. Знаем, че ако дишането спре, човек умира. Така и душата, ако е лишена от молитва, става мъртва, безчувствена, студена. Молитвата е помощник на човек при преодоляването на трудностите, които се срещат по пътя на изпълнение на Божиите заповеди. Молитвата дава на човека усещане за истина. Молитвата призовава в душата на християнина Божията благодат, която постоянно го обновява, дава му сила да носи своя кръст с благодарност към Бога. Благодатта, която Господ дава на човека чрез пламенна молитва, го утешава в скръбта и изпитанията, срещани по пътя на неговото служение и живот. Ако молитвата отслабва или отсъства напълно, тогава човек изстива духовно или, както се казва, човек изгаря без молитва.

Молитвата е общуването на душата с нейния Създател. Господ е създал света от нищото, така че ние сме нищо. И когато се молим, трябва да помним това, това трябва да е сърцевината, около която трябва да се създава нашата молитва. Също така, когато се молим, трябва да си спомняме нашите зли дела, зли дела, когато сме обидили някого, казали на някого неприятна дума, не сме направили добро и в молитвата трябва да се укоряваме за това: „Господи Исусе Христе, Сине Господи, смили се над мен, грешния. Аз съм такъв блудник, аз съм пияница, аз съм любител на парите … „. Такава молитва оправдава човек пред Бога, тоест очиства човека от греховна мръсотия – това е вид молитва, на която ни учи Господ.

И една от най-великите молитви е църковната, когато се събираме в църква и заедно, всеки както може, единодушно се обръщаме към Бога. Това е великата, силна църковна молитва, която съдържа света.

За истинското и фалшивото щастие

Човешкото щастие се състои от мир, спокойствие, вътрешна радост, която Господ дава само когато човек се изправи пред Бога. Всеки човек има телесни очи, които виждат всичко, което го заобикаля, и духовно зрение, с което вижда Божията милост.

Бог и мамон (олицетворение на материалното обогатяване) са в пряка опозиция. Ако човек обърне лицето си към Бога и гърба си към мамона, тогава светлината от Бога пада върху това вътрешно наше око, защото Бог е Източникът на светлината. Ако човек обърне гръб към Бога, а лицето му е към мамона, тогава Божията светлина не е видима за него и човекът е в тъмнина. Затова Господ Бог казва, че трябва да служим на Него, а не на мамона. На тези, които са привързали сърцата си към земните блага и казват, че иначе не може да се живее, Господ напомня: „Вижте птиците небесни, те не сеят, не жънат, не събират в житници, а Бог храни ги. Погледнете полските лилии – те не работят, не предат – и Бог ги облича, украсява ги ”(Мат. 6, 28). Мисля, че всеки може да се вгледа в себе си и да определи доколко се сблъскваме с Бога и доколко с мамона. Ако се видя обърнат към мамона, трябва да се обърна към Бога, защото човешкото щастие не се състои в земното богатство. Днес трябва особено да живеем според християнските закони, а не според законите на този свят. Няма нужда да гледате как живее светът – в него цари беззаконие.

За намесата на политиците в живота на Църквата

Представете си, че на мен, свещеника, ми предложиха да поправя космически кораб. Гарантирам ти, че ако го оправя, изобщо няма да лети. Църквата е небесният кораб. Ако някой некомпетентен човек тръгне да го ремонтира, тогава ще го развали още повече. Затова молим политиците да разберат това: не ни се обиждайте. Просто трябва да осъзнаете, че всеки трябва да си гледа работата. Ако политиците се занимават с политика, а Църквата се занимава със спасението на хората, тогава на земята ще бъде като в рая. Страната ни ще се издигне икономически и духовно – развитието ще бъде хармонично, всестранно. Но ако аз започна да се занимавам с политика, а политиците започнат да правят Църквата вместо мен, тогава ще имаме такъв хаос, в който никой няма да го разбере и никога няма да има проспериращ живот.

Политиците, които се осмеляват да се намесват в живота на Църквата, възприемат Църквата като политическа организация. Поради недостатъчното лично духовно ниво те не виждат Христос в Църквата. Те не разбират, че Христос е Главата на Църквата. Те виждат църковния трон, но не виждат Христос да седи на този трон. Личната гордост ги кара да седнат на църковния трон и тогава започва трагедията: политикът се качва на трона и тронът го напуска. Политиците търсят църковни имоти, към които между другото нямат нищо общо, отнемат църкви, клеветят вярващите, обиждат ги и ги потискат, опитвайки се да се изкачат на църковния престол, но и тук не успяват. Но Бог им е съдия, молим се Господ да ги освети със светлината на Своята истина.

За патриотизма

Патриотизмът се изразява в това, че щом съм патриот, значи искам доброто на земята си, искам доброто на народа си. Как да получите тези предимства? Кой е дарителя на тези благословии? Това е Господ! Господ дава благословение, не ние! И така е с всички: ако служа вярно на Бога, изпълнявам Божиите постановления, правила, закони, тогава аз съм патриот, най-добрият, защото чрез мен, грешника, който се опитва да изпълни тези закони, идва Божието благословение за всички наши земя, на нашите хора. Ако не направя това, значи живея в противоречие с Божествените закони, тогава можете да си разбиете гърдите с юмрук, че съм голям патриот, и в същото време да навредите на себе си, на хората си, на земята.

Чрез грешен съд Божията благодат не се служи на земята

Защото Божията благодат не се носи на земята чрез грешен съд. Така че нашата Църква винаги е била и си остава истински израз на патриотизъм, а той се състои в това, че призоваваме хората да живеят с Бога, да бъдат в мир с Него. В това ние намираме щастието и с това измолваме Божията благодат на нашата земя, на нашия народ.

Всички ние искаме да видим Украйна силна, могъща и просперираща, но за това не е достатъчно само да говорим за любов към нашата родина, ние трябва да засвидетелстваме тази любов с нашите добри дела.