Традиция и новаторство в творчеството на третото поколение потомствени самоковски зографи

Източник: Литернет

В епоха на всестранен национален подем, каквато е Възрожденската, белязана от героични борби за политическо освобождение и църковна независимост, от стихиен устрем към изграждане на новобългарски език, просвета и култура, от необратим процес на формиране на българската нация, и пропита с дълбок хуманизъм, изкристализирал в ново отношение към човека и неговия свят, актуалните за времето идеи завладяват и българските творци, обуславяйки промените в техните идейни и художествени възгледи. Вдъхновени от реабилитирането на личността с присъщите й по право свобода на избор, усещане за собствена стойност и индивидуална неповторимост, увлечени по типично възрожденското вглеждане в реално съществуващото, нашите зографи постепенно променят своите естетически схващания и поставят нови цели и задачи пред изкуството си.

Отворили сетивата си за очарованието на заобикалящия ги свят, почувствали красотата му и преоткрили присъствието на човека в него, възрожденските майстори издигат визуалното възприемане в основен принцип. Те отхвърлят традиционната канонизирана композиция, възприета и утвърдена в средновековното изображение; отказват се от двуизмерната му пространственост и насочват усилията си към живописно претворяване на реалното според законите, на които то се гради в действителност.

Целият текст в Литернет >>>