Светоотеческите писания са неизчерпаем източник на духовна мъдрост. Божиите светии не пренебрегнаха такова важно дело като Великия пост. Предлагаме на нашите читатели – за назидание и укрепване – някои от изказванията на светците за това какво е Великият пост и как да го преминем правилно.
За значението на Великия пост
„Не пренебрегвайте Петдесетницата, тя е имитация на обиталището на Христос“ (Свещеномъченик Игнатий Богоносец).
„През всички четиридесет дни вярващите трябва да постят, защото това съдържа реда и устава на Господното общество“ (Свещеномъченик Игнатий Богоносец).
„Ако имаш душа, облечена в дрехата на сребролюбие и сребролюбие, тогава отхвърли вретището, отхвърли блудството и облечи светлата дреха на целомъдрието. Убеждавам ви в това: преди Исус, Младоженецът на нашите души, да дойде и да види дрехите ви, имате достатъчно време, тъй като четиридесет дни са ви дадени за покаяние. (Св. Кирил Йерусалимски).
„По всякакъв възможен начин презирайте благословиите на този свят. Това, което оставяте, е незначително, много повече ще получите от Господа; остави настоящето, вярвай в бъдещето. Толкова много време си изгубил в напразни работи за света, няма ли да се въздържиш и на Светата Четиридесетница, за да спасиш душата си?“ (Св. Кирил Йерусалимски).
„Господ освети за нас със Своя пост Четиридесет дена: Той го създаде за нашето спасение, за да ни научи не само чрез слово, но и чрез пример на пост“ (Св. Амвросий Медиолански).
„Пророк Илия, след като завърши четиридесетдневен пост, стана достоен да угаси дългосрочната и ужасна суша с дъждовна роса и да утоли горящата жажда на земята с изобилие от небесни води. Трябва да знаем, че това е направено за наше назидание, за да бъдем ние, докато постим, по време на Света Кръстова, възнаградени с кръщелните води на духовния дъжд, за да се спусне този дъжд отгоре върху нашата земя, която открай време тъй като изсъхна и напоява дългосрочната суха земя на некръстените с душеспасяваща роса бани. Защото този, който не е напоен от благодатта на кръщението, е сух и понася горещина и душеунищожително усещане за парене. (Св. Амвросий Медиолански).
„Дните на Великия пост означават живота на сегашната епоха, както дните на Пасха също представляват вечно блаженство. По време на Великия пост имаме разкаяние, но на Великден сме изпълнени с радост, защото в настоящия живот трябва да понесем покаяние, за да постигнем вечни блага в следващия живот. (Блажен Августин).
„Всеки в земния живот трябва да прави милостиня, да въздиша по греховете и да пролива сълзи. Но ако в това често ни спъват прелестите на света, то поне през дните на поста нека изпълним сърцата си със сладостта на Божия закон. (Блажен Августин).
„Небрежният, който не е приготвил нищо навреме, гладува цяла година; така че който пренебрегне поста, четенето на Свещеното Писание и молитвата в сегашното време, той няма да може да събере духовно жито и райско питие за душата и ще страда от вечна жажда и тежка бедност. (Блажен Августин).
„Колкото повече дни гладуване, толкова по-добро е лечението; колкото по-дълго е полето на въздържанието, толкова по-изобилно е придобиването на спасението. (Блажен Августин).
„Четиридесетдневният пост не е човешка измислица, а Божия воля и това е нещо тайнствено и недостъпно за разбиране“ (Св. Петър Хрисолог).
„В закона е записано, че Бог заповяда на децата на Израел да дават десятък всяка година от всичко, което придобиват, и по този начин те бяха благословени във всичките си дела. Като знаеха това, светите апостоли постановиха да отделяме десятък от самите дни на нашия живот и да го посвещаваме на Бога, за да получим по този начин благословение за всичките си дела и ежегодно да очистваме греховете, които сме извършили през годината. . Съдейки по този начин, те посветиха за нас седемте седмици от Четиридесет дни. (Преподобни авва Доротей).
„Евангелието ни говори за необходимостта от спазване на пости чрез примера на Спасителя, който постеше четиридесет дни в пустинята (виж: Мат. 4: 1-3). На въпроса на учениците за изцелението на обладания от бесове момък, Исус отговори: „Този род не може да се отърве от нищо, освен с молитва и пост” (Мат. 17: 21). В Евангелието също има указание за спазването на постите в сряда и петък: „Ще дойдат дни, когато младоженецът ще бъде отнет от тях, и тогава ще постят през тези дни“ (Мат. 9: 15) “ (Св. Теофан Затворник).
„Апостол Павел посочи нетленния венец и заповяда на всеки, който иска да го вземе, да умъртви и да пороби тялото. Не е поставен друг носител. Тук е умъртвяването на тялото, а там е нетленният венец. Ако искате последното, вземете първото (Св. Теофан Затворник).
„Който не разпъва плътта, не е Христов, не е християнин. И целият ни живот трябва да премине в умъртвяване и поробване на плътта. В противен случай веднага ще попаднете в безключовото и тогава ще бъдете подложени на тяхната съдба: „Доведете безключовия роб в непрогледна тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ За да не изпаднем в тази участ поради забрава или ентусиазъм за делата си, светата Църква ни напомня за това умъртвяване на плътта всяка седмица – сряда и петък, и през всяко време на годината с дълги пости. (Св. Теофан Затворник).
За правилното разбиране на Великия пост
„Постете към Бога по следния начин: не лъжете в живота си, но служете на Бога с чисто сърце, спазвайте заповедите Му, ходете по заповедите Му и не допускайте никаква зла похот в сърцето си. Вярвайте в Бога, имайте страх от Бога и се въздържайте от всяко зло. Правейки това, вие ще направите велик пост угоден на Бога и ще живеете с Бога. (Овчар Ермас).
„Прекомерната храна прави тялото претоварен кораб, който с леко движение на вълните потъва“ (Авва Леонтий).
„Който се надява да я придобие с един телесен пост, никога не може да постигне съвършена чистота, ако не знае, че въздържанието е необходимо, за да може след умиротворяване на плътта с пост по-лесно да влезе в битка с други страсти.” (Авва Серапион).
„Молитвата е безсилна, освен ако не се основава на пост, а постът е безплоден, ако молитвата не се основава на него.“ (Преподобни Марк Подвижник).
„Постенето не позволява злоба. А тези, които събират в паметта си скърбите и стореното им зло, въпреки че привидно се молят и постят, те са като хора, които вадят вода и я наливат в счупено буре. (Преп. Ефрем Сирин).
„Какво прави една публикация? Той лекува болести, изсушава храчките, прогонва демоните, унищожава злите мисли, прави сърцето чисто. Ако някой е силно обезпокоен (бори се) от нечист дух, тогава нека познае изцелението, което е в думите на Господ: „Този род не може да излезе, освен чрез молитва и пост.“ (Свети Атанасий Велики).
„Внимавайте да измервате гладуването чрез просто въздържане от храна. Който се въздържа от храна и се държи неадекватно, се оприличава на дявола, който, въпреки че не яде нищо, не спира да греши. (Св. Василий Велики).
„Въздържането от храна само по себе си не е достатъчно, за да направи поста похвален, но е необходимо в други отношения поведението, тоест речта, обръщението и сближаването да бъдат с тези, от които човек може да се възползва, така че въздържанието от храна да бъде допълнение към аскетизма“ (Св. Василий Велики).
„Ако постът е заповядан, тогава внимавайте да не го презирате. И дори ако гладът ви принуждава всеки ден да избягвате поста, победен от невъздържаност, по-добре се пригответе за райско удоволствие. (Св. Амвросий Медиолански).
„Ние постим не за да принесем някаква полза на пострадалия за нас Господ, а за да усвоим (изповядаме) за наше спасение страданията на Господа, които Той благоволи да претърпи за нас. Така нашият пост ще бъде благоприятен за Бога.” (Св. Епифаний Кипърски).
„Постищият най-вече трябва да обуздае гнева, да се научи на кротост и снизхождение, да има разкаяно сърце, да прогони нечистите желания чрез представяне на този незаспиващ огън и безпристрастна присъда, да бъде над паричните изчисления, да покаже голяма щедрост в милостинята, да прогони всяка злоба срещу ближния от душа” (Св. Йоан Златоуст).
„Постещият трябва да бъде спокоен, тих, кротък, смирен, силен, да презира славата на този живот. Който пости с голямо усърдие, трябва да прави молитви и изповеди пред Бога. Виждате в какво се състои истинският пост.” (Св. Йоан Златоуст).
„Постите ли? Нахранете гладните, напойте жадните, посетете болните, не забравяйте затворниците. Утешавайте онези, които скърбят и плачат; бъди милостив, кротък, благ, тих, дълготърпелив, непримирим, благоговеен, верен, благочестив, за да приеме Бог твоя пост и да даде в изобилие плодовете на покаянието. (Св. Йоан Златоуст).
Превод: PRAVOSLAVIE.24-CHASA.EU
Източник: православие.ру