Един отшелник се подвизаваше в безлюдно място 70 години в пост, бдение и голяма трезвеност. И за толкова много години служене на Бога, той никога не е бил удостоен нито с видение, нито с откровение от Бога. Той се размисли от това и си каза: „Може би по някаква неизвестна за мен причина моят подвиг не е угоден на Бога? Очевидно затова не мога да получа откровение и да знам тайната.
Мислейки за това, старецът започна да се бори още по-ревностно, като каза на Бога:
„Господи, ако наистина угодиш на работата ми и приемеш делата ми, моля Те, грешник и недостоен човек: дай ми една капка от Твоите благодатни дарове, за да бъда уведомен чрез откриването на някоя тайна че Ти чу моята молитва и с още по-голяма смелост и надежда прекара неговия аскетичен живот.
И когато старецът се молеше по този начин, имаше глас от Бога към него, който му казваше:
„Ако искаш да видиш славата Ми, иди в най-дълбоката пустиня и там ще ти се разкрият много тайни.
Като чу този глас, старецът веднага напусна килията си. И когато се отдалечи доста от килията, срещна разбойник, който щом видя стареца, веднага се нахвърли върху него, като искаше да го убие. Извивайки стареца, разбойникът казал:
„Но аз те срещнах точно навреме, авва, защото сега ще свърша работата си и ще бъда спасен.
— Но как ще се спасиш, ако ме убиеш? – попита с недоумение старецът.
– А ние, разбойниците, имаме такъв обичай, закон и вяра: който може да извърши 100 убийства, ще отиде в рая. И аз, като се трудих, извърших досега 99 убийства и едно ми липсваше, а толкова исках да напълня тези сто и да се спася. Затова вие ми донесохте много радост и аз съм ви благодарен, защото по ваша милост днес ще се наслаждавам в рая!
Когато разбойникът казал това, старецът бил потресен и потръпнал от безнадеждността на неочакваното изкушение, което го сполетяло. И тогава, вдигайки очите на ума си към Бога, той каза:
Това ли е Твоята слава, Господи Боже, която си обещал да откриеш на мен, Твоя слуга? Такъв ли съвет си дал на мен, грешника, да напусна килията си и да бъда информиран за такава тайна? Награждавате ли ме с такива дарове за труда и делата, които извърших? Сега наистина знам, Господи, че всичките ми трудове на аскетизма бяха напразни и цялата ми молитва се вменява пред Тебе в нещо, което предизвиква отвращение и отвращение. Но за всичко това аз все още Ти благодаря за Твоето човеколюбие, Господи, че Ти наказа моето недостойнство по начина, по който трябва да бъде за моите неизмерими грехове, и ме предаде на този разбойник и убиец.
Старецът каза това с болка и изведнъж го обзе силна жажда. И казва на разбойника:
– Сине, тъй като за моите грехове Бог ме предаде в твоите ръце, за да ме убиеш и да вземеш живота ми, като зъл човек, какъвто съм, и сега, твоето желание се изпълнява, тогава те моля, изпълни моето малко желание: напий малко вода и тогава можеш да ми отсечеш главата.
Чувайки думите на старейшината, разбойникът с голяма радост искаше да изпълни молбата му, прибра сабята си в ножницата и като извади малък съд от пазвата си, побърза към реката, защото течеше наблизо, за да я напълни и даде на стареца да пия. Но там, като се наведе да напълни съда, той предаде душата си и умря.
Мина известно време и старецът, като не видя разбойника, започна да си мисли: „Може би се е уморил, легнал е и затова се колебае? Или може би мога да избягам и да се върна в килията си? Но аз съм стар и ме е страх, защото вече нямам сили да бягам. И така слаба, бързо ще се уморя и той ще ме хване. С това само ще го ядоса още повече и той ще ме измъчва безмилостно, нарязвайки ме жива на парчета. Така че няма да избягам, но ще отида да видя какво прави там.
И така, старецът отишъл до реката, потънал в такива мисли, и намерил разбойника мъртъв, което много го изненадало. И като вдигна ръце към небето, каза:
„Господи, човеколюбиво, ако не ми разкриеш тази тайна, няма да предам ръцете си. Смили се над труда ми и ми го разкрий!
Послушанието, което той издържа за вас, и фактът, че той прибра сабята си в ножницата, за да ви донесе вода, всичко това утоли Божия гняв
Когато старецът се молеше така, дойде ангел Господен и му каза:
Виждаш ли, авва, този, който лежи безжизнен пред теб? Заради вас той прие тази внезапна смърт, за да бъдете спасени, а не да ви убие. Затова го погребете като спасен. Защото покорството, което направи за вас, и фактът, че той прибра смъртоносния си меч, за да отиде да ви донесе вода и да утоли огъня на жаждата ви, всичко това утоли гнева на Бог и Той го прие като работник на покорство. И самопризнанието за 99 убийства му беше вменено в Изповедта. Затова го погребете и винаги го помнете заедно с оцелелите. И познайте от тук бездната на човеколюбието и Божията милост.
А сега иди в килията си с радост и бъди ревностен в молитвите си; не скърби и не казвай, че си грешен и недостоен за откровения. Защото ето, Бог ви разкри една от мистериите. Знайте също, че всичките ви усилия за постижение са приети от Бога, защото няма нито един труд, който да бъде извършен за Бога и да не достигне до Него.
И тогава старейшината, като чу това, погреба мъртвеца.
Превод: PRAVOSLAVIE.24-CHASA.EU
Източник: православие.ру