„Както бях овчар, такъв и останах овчар…“

Архимандрит Никита (Пронин) На 21 август се навършват 90 години от рождението на починалия в Господа през януари тази година архимандрит Никита (Пронин), един от най-старите обитатели на Свето-Троицката Сергиева лавра, свидетел на възраждането на манастира през 50-те години на миналия век. , кротък, мил, любящ и изненадващо скромен пастир.

Архимандрит Никита (в света Николай Иванович Пронин) е роден на 21 август 1932 г. в село Новоселки, Рибновски район, Рязанска област, в селско семейство, кръстен е в ранна детска възраст в църквата Въведение в храма на Пресвета Богородица в гр. село Новоселки. Николай беше осмото дете на родителите си. Две години по-късно се роди сестра Валентина. От 9 деца пет са починали в ранна детска възраст.

През 1944 г. Николай завършва 4-ти клас на основното училище. От 1944 до 1949 г. работи като пастир в родното си село, след което се премества при по-големия си брат в Коломна, където от 1949 до 1951 г. учи водопроводчик в търговско училище, а от 1951 до 1953 г. работи в машиностроителен завод. От 1954 до 1956 г. служи в армията, демобилизира се със звание старшина.

През първата година от службата си Николай получи много да участва в експлозията на атомна бомба на полигона в Тоцк.

„Експлозията на атомна бомба е, разбира се, ужасно събитие“, спомня си по-късно отец Никита. Разбрахме отговорността си. 5 месеца се подготвяхме за ученията на Тоцкия полигон… Има 3 степени на мощност на взрива: малка, средна и голяма. Тази бомба е била взривена с лека експлозия. В резултат на това на площ от 12 километра всички живи същества бяха унищожени. Ще го помня до края на живота си.”

През 1956 г. Николай е зачислен в братството на Троице-Сергиевата лавра и е назначен да работи в трапезарията на Варварския корпус. За първите години от живота си в Лаврата свещеникът разказа:

„Територията на манастира тогава е била малка, ограничена до двора от трапезната църква до входа на сградата на Варвара, която по това време не е принадлежала на монасите. Останалата част от територията на манастира е била светска, в манастирските сгради е имало апартаменти, в тях са живеели семейства. На Катедралния площад танцуваха и пееха на акордеон, понякога пияни хора се биеха. Под елхите имаше маси, където играеха домино. В онези години бяха на мода малките телевизори, гледаха се вечер. От прозорците на апартаментите идваха писъци, шум, обиди, но ние не обръщахме внимание на това, живеехме собствения си живот.

С патриарх Пимен в Переделкино, в хотела. Коледа 1973 г

На 4 април 1958 г. Николай е постриган за монах от игумена на Троице-Сергиевата лавра архимандрит Пимен (Извеков) с име в чест на св. Никита Боровски, ученик на св. Сергий. Ръкоположен е за йеродякон на 18 юли 1958 г. в Успенската катедрала на лаврата от Херсонския и Одески архиепископ Борис (Вик) и за йеромонах на 7 април 1973 г. в Богоявленската катедрала в Москва от Московския и на цяла Русия патриарх Пимен. . През 1982 г. е възведен в сан игумен, а през 1988 г. – в архимандрит.

Повече от 40 години, от 1959 г. до 2001 г., отец Никита изпълняваше своето послушание в Патриаршеската резиденция в Чистия улица в Москва.

Назначен е за изповедник на поклонниците, което става основното му послушание до края на живота му.

„В Патриаршията бях и дежурен, и портиер, и товарач, и нощен пазач, и лъскач на подове – изпълнявах всичко, което беше указано“, каза отец Никита.

Архимандрит Никита се завърна в Лаврата на 22 ноември 2001 г. Тук той бил назначен за изповедник на поклонниците, което станало негово основно послушание до края на живота му.

Отец Никита имаше щастието да общува с такива подвижници на благочестието като Негово Светейшество патриарсите Алексий I, Пимен, Алексий II, митрополитите Николай (Ярушевич) и Йосиф (Чернов), архимандрит Йоан (Крестянкин). От тях той получава опит от пастирско служение и молитвена работа.

Архимандрит Никита (Пронин) и архимандрит Кирил (Павлов)

Батюшка се отличаваше с удивителна кротост и смирение. В напреднала възраст, в сан архимандрит, той дава пример на братята, като помага на работниците да почистват масите в трапезарията след вечеря. В същото време той веднъж каза: „Все пак аз съм свещеник от 45 години. Да, през това време ядох много тук, в трапезарията, и също взех много със себе си … Прости ми! Старейшината обичаше да повтаря: „Какъвто бях овчар, такъв и останах овчар“. Понякога наричаше себе си „гадно малко момче“.

Един ден килийникът на отец Никита става неволен свидетел на нощния молитвен подвиг на стареца: свещеникът става в полунощ за молитва с думите: „Силни са, нека спят. А ние сме слаби, затова трябва да се молим.” А „слабият” отец Никита стоял на молитва до 5 часа сутринта.

Според спомените на един от лаврските обитатели, на въпроса какво е великата схима, старецът отговорил: „Схимата е живот с Бога“. Тогава този отговор ме порази със своята простота и дълбочина.

Светлината на добродетелта привлича братята на манастира при отец Никита и в последните години от живота му в килията му се извършва общомонашеско молитвено правило.

В своите почти 90 години бащата казваше оптимистично: „Ако остарея, ще взема друга пръчка“. Трудно е да се каже какво точно е имал предвид с тези думи, но едно е сигурно: старецът никога не се е оплаквал от възрастта си и свързаните с нея телесни заболявания. Той понасяше всички болести и недъзи с присъщите си търпение и смирение.

Архимандрит Никита се упокои на 28 януари 2022 г. след продължително боледуване. Смъртта на стареца беше наистина благословена. Предишния ден той беше постриган и причастен със Светите Христови Тайни. Отец Никита се упокои вечерта в килията си в лаврата. В това време до леглото му братята четат канона за разделяне на душата от тялото. Батюшка почина в началото на четенето на канона. И до края на канона цялата килия и коридорът се изпълниха с обитателите на манастира, дошли да изпратят скъпия старец в последния му път. Веднага след канона за изхода, братята с пеене на ирмоси извършиха продължение на изхода на душата от тялото.

Отец Никита не остави след себе си нито книги, нито писмени наставления, но остави главното – пример за удивителна кротост, молитвен труд и любов към ближните.