Архимандрит Епифаний (Теодоропулос; 1930-1989) е известен като „пастир на покаянието“: основна форма на неговото служение е извършването на тайнството Изповед в църквата „Тримата йерарси“ в Атина. През 1976 г. старецът основал мъжкия исихастиарий на Пресвета Богородица. Отец Епифаний е църковен писател и богослов, автор на много статии и книги, включително преведени на руски език.
Предлагаме на нашите читатели селекция от съждения и наставления от стареца Епифаний по теми, които са актуални за нас днес.
Архимандрит Епифаний (Теодоропулос)
***
Искам тези, които са близо до мен, да се чувстват просторни, а не тесни. Не звъня на никого. Не пазя никого. Не гоня никого. Който иска да дойде, който иска да остане, който иска да си тръгне. Не считам никого за свой привърженик или последовател.
***
Най-красивият момент през деня е след Завечерието, когато коленича и казвам: „Братя и бащи, простете на мен, грешника, и нека светият Бог ви прости.“
***
Шест месеца в изповедалнята добавят толкова знания и опит, колкото четиригодишно следване в университета.
***
На въпрос дали чувства някаква малоценност, виждайки как по-млади и неспособни архимандрити стават епископи, отец Епифаний отговори:
– Дете! Защо трябва да се чувствам така? какво ми липсва Корони на главата? Никога не съм завиждал на такива неща и не ми отива. Нищо не ми липсва. Аз съм свещеник и извършвам Тайнствата. Аз благославям хляба и виното и те стават Тялото и Кръвта Христови. Прочетох разрешителна молитва над вярващия и греховете му са заличени. Съчетавам мъж и жена в нов живот. правя всичко. Единственото, което не правя е, че не ръкополагам. Но това е предимство, а не недостатък. Само да знаехте каква е отговорността на епископите и как ще дават сметка за ръкоположенията, които извършват! И знаете ли какво още? Чувствам, че дори фактът, че съм свещеник, вече е много за мен!
***
Ела на църква рано. Ние празнуваме утреня за вярващите, а не за Стазидиан[1].
Божественото Причастие е par excellence тайнството на вярата. В Кръщението имаме вода, макар и осветена, но тиха вода. В Елеосвещението имаме елей, разбира се, осветен, но миро. В Божественото Причастие виждаме хляб, ядем хляб, но той не е хляб. Това е Плът. Виждаме вино, опитваме вино, но то не е вино. Това е Кръв. Това е par excellence тайнството на вярата, защото нашите сетива са предизвикани.
***
На въпрос какво би станало, ако в Православната църква дойде идеята за „ръкополагане“ на жените, както на Запад, отец Епифаний отговори:
– За какво се тревожиш? Благочестивите жени, които по всякакъв начин биха искали да поемат „аскетизма“ на раменете си, вярно пазят традициите на Православието. И „феминистките“ на Гърция чуват думата „Църква“ – и… хукват в паника. Така че, не се притеснявайте. В Православието няма опасност от ръкополагане на жени: нито нечестивите, нито още повече благочестивите!
***
На монасите той каза:
– Дойдохме тук основно не за ръкоделие, не за градини и строежи. Защото можем да спасим душа и без него. Дойдохме тук главно за душата. И за да я спасим, трябва да прекараме деня без грях. С кротост, правило, молитва.
***
Подчинението има стойност, когато е направено в нещо, което ни се струва неразумно. В това, което е разумно, то няма никаква стойност и се нарича не подчинение, а съгласие и да не се подчиняваш в последния случай е неразумно.
***
В края на всяка наша молба в молитва нека кажем: „Не както аз искам, а както Ти“. Само една молба не трябва да добавя това: в молбата за нашето спасение, защото Бог „желае всички хора да се спасят и да стигнат до познание на истината“.
***
Когато работите, е позволено и необходимо да се молите. Но когато се молите, не е позволено да работите!
Когато работите, е позволено и необходимо да се молите. Но когато се молите, не е позволено да работите!
***
Много се страхувам, че тези, които умишлено пренебрегват поста, без да имат здравословни проблеми, не са наистина заинтересовани от спасяването на душите си.
Отците казват: всички битки се печелят с атака. Единствената битка, която се печели чрез бягство, е битката срещу плътта.
***
На един млад мъж, който му каза, че преживява силна плътска война и че, както той вярва, тази война най-накрая ще завърши с брак, отец Епифаний отговори:
– Дете, нито бракът, нито безбрачието, нито полигамията могат да решат проблема с „плътта“. Проблемът с „плътта“ се решава само с „плочата“, тоест ковчега. Бракът само омекотява проблема. Той не го решава. Така че трябва да останете будни през целия си живот. Борете се отсега нататък, като молите Бога за помощ и Той ще ви укрепи.
***
Когато някой е свободен, той има права и задължения. Когато се ожени, той има много малко права и много задължения. Но когато има деца, той няма никакви права, а само задължения.
***
Веднъж женен мъж го попитал дали е позволено съпрузите да имат иконостас в спалнята си. Той отговори:
„Дете, трябва да знаеш, че Христос е навсякъде. И в кухнята, и в хола, и в спалнята. Никога не забравяй това.
***
Говорете повече на Бог за вашите деца, отколкото на децата за Бог.
За правилното християнско възпитание на децата са необходими малко думи, много пример и още повече молитва.
Отнасяйте се с децата като с жребчета. Ту дърпане, ту разхлабване на юздата. Когато жребчето рита, без да пускаме юздата, я разхлабваме, защото иначе ще се скъса. Но когато е спокоен, стягаме юздата и го водим където си искаме.
***
На въпроса къде е любовта на Бога, когато Той позволява да умират малки деца, старецът отговори:
Бог е дал на родителите отговорността да възпитават Неговите деца, а не техните деца. Децата са Божии, не техни. Бог, чрез смъртта на малки деца, често прави това, което един пастир прави със своенравна овца, която не иска да влезе в кошарата: той взема агнето й, за да принуди майка й да дойде при него.
Бог е дал на родителите отговорността да възпитават Неговите деца, а не техните деца. Децата са Божии, не техни
***
На въпроса на децата и младежите какво да правят, когато срещат противопоставяне у дома по отношение на духовния живот, старецът отговори:
„Научете се да тропате с крака!“ Не разбирам защо някакви хулигани, марксисти и прочие, провеждат линията си у дома, при това по въпроси, които често противоречат на Божия закон, а вие избягвате да предизвиквате недоволството на домочадието си и да повишавате тон, за бога! Как очаквате да укрепите характера си?
***
Да имаш много деца е по-скоро въпрос на жертви и по-малко на материални ресурси.
***
За да опровергаем всички глупости, които се пишат срещу християнството, планините трябва да станат мозъци, дърветата – писалка, морето – мастило, а полетата – хартия.
***
Винаги имаме господар: или Бог, или дяволът и нашите страсти. Човек има свобода само по отношение на избора: да избере за господар или Христос, или дявола. След това започват задълженията – и в единия, и в другия случай. Много хора казват, че християнските задължения са потискащи. Но ние, християните, говорим за постижения.
***
Че „няма Бог“ обикновено се казва от хора, които са нищожни или неморални. Още не се е намерил и няма да се намери морален, умерен, добродетелен човек и пр., който така лесно да каже: „Няма Бог“.
***
Погрешно изтълкувахме значенията. Бог повери спасението на света на Своя Син, а не на нас… А ние трябва да гледаме преди всичко душите си и ако можем да помогнем на пет-шест души около нас.
Делото на духовника само по себе си не е обществено, неговата задача е да възпитава истински християни. След това обществената кауза ще бъде извършена от самите християни.
***
Няма много или малко, малки или големи проблеми. Единственият проблем е липсата на Христос в живота ни.
***
„Всичко човешко е суета.“ Всички без изключение? Не. Само това, което „не е след смъртта“. Богатство, слава, красота – суета, защото те остават тук. Но милосърдието, търпението, кротостта и изобщо добродетелите не са суета, защото те ни съпътстват в друг живот.
***
Дяволът ни тласка към грях, но ние казваме последното „да“.
Дяволът ни тласка към грях, но ние казваме последното „да“
***
Не се придържайте към телевизора. Не забравяйте, че бутонът се използва не само за включване, но и за изключване. Пазете се от „средства за масово ослепяване“.
***
Един млад мъж, разочарован от моралния и духовен упадък на обществото, описан от един проповедник, попита отец Епифаний за неговото мнение. Той каза:
„Слушай, дете, мнозина изхождат от грешна позиция: как става това, когато живеем в християнска държава? И трябва да считаме, че ние, днешните християни, живеем в езическа, атеистична, масонска държава и т.н., и да се задоволим, че още не сме разпнати на кръстове. Това е горчивата истина!
Превод: PRAVOSLAVIE.24-CHASA.EU
Източник: православие.ру