Подобно на Евангелския разказ (Лука 1: 26-38) и службата на празника, иконата на Благовещение е пропита с дълбока вътрешна радост. Това е радостта на старозаветното обещание, изпълнено чрез Въплъщението на Спасителя Слово.
„Днес е начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност: Божият Син Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовести, затова и ние с него викаме на Богородица: Радвай се благодатна, Господ е с тебе!“ (тропар, гл. 4). Тази радост е в цветовете, в празничното преливане на детайлите, в позата на Архангела. В повечето икони той се изобразява в движение, току-що слязъл от небесата и „видът му е вид на прилежен служител, изцяло отдаден на задачата, поставена му от Господаря“. Нозете му са раздалечени, като че ли тича. В лявата си ръка носи тояга, символ на вестоносците. Дясната му ръка е протегната към света Богородица, което показва как предава добрата вест от Господа – Тайната на Божието Провидение.
Божията Майка е изобразявана или седяща, за да се подчертае нейното превъзходство пред Ангела, или изправена, „слушаща царската заповед“. Като правило тя носи прежда или вретено в ръцете си. Със свитък е изобразявана по-рядко. Тези детайли са взети от традицията. Споменати са в апокрифното „Протоевангелие на Яков“, 11 глава.
Иконите на Благовещение изобразяват един от трите момента на празника.
Първият момент е появяването на Архангела, неговия поздрав, вълнението и притеснението на Света Богородица. Тук тя се изобразява как се обръща и от изненада изпуска пурпурната прежда.
Вторият момент представя недоумението и предпазливостта на Божията Майка, което подчертано се споменава и в празничната. Съпоставят се Благовещението като начало на нашето спасение и грехопадението (Битие 3 гл.). Като наследница на прародителката си Ева, Света Богородица е предпазлива и не приема веднага необикновената вест. Позовава се първо на природния закон: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“ (Лука 1: 34). На иконата това е показано чрез жеста на ръцете, които тя държи пред гърдите си с обърнати нагоре длани като знак за недоумение и не-приемане на вестта.
Други икони изобразяват кулминационния момент, когато Божията Майка приема вестта и дава съгласието си. Изобразена е с наклонена глава, притиснала дясната си длан към гърдите, което представлява жест на съгласие и послушание. Така тя решава съдбата на човечеството: „нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38). Митрополит Филарет Московски казва „в момента на сътворението, когато Бог изрича Неговото живо и властно „да бъде“, словото на Твореца донесе творението в света. След това в един изключителен за човечеството ден, когато покорната Майка Божия изрича своето кратко „нека ми бъде“ словото на творението донесе Твореца в света“.
Подчертаването и изобразяването на споменатите моменти не е основно правило. Много икони съчетават всички моменти заедно, като показват синтеза от психологичните състояния на Божията Майка. Ръката Й е обърната по посока на ангела, молейки за отговор на нападналите Я съмнения. С наклонената глава се изразява нейното подчинение и покорност. Очите на Божията Майка и на Архангела са насочени нагоре, където виждаме част от сфера, символ на царството Божие. От кълбото излизат лъчи, които символизират действията на Светия Дух. Погледите на Света Богородица и Архангела се срещат в лъчите. С този детайл е предадено основното настроение като дълбоко почувствано и преживяно. Това е единството на действието и волята Божии.
Съ-гласието между Бога и творението във въплъщението според Николай Кавасила не е само действие на Божията воля. В това участва и свободната воля и вяра на Света Богородица.
Положението на главата на Архангела ни показва, че той не говори от себе си. Погледа подчертава зависимостта му от Този, Който го е пратил. Архангелът стои пред лицето на Бога.
За Божията Майка това е момент на освещаване и начало на нейното Божественото майчинство. Чрез жеста, с който приема вестта тя отговаря не на вестоносеца, а на Изпращащия.
Въпреки по-издигнатата позиция на Архангела, тялото му е обърнато към Божията Майка. Движението на Света Богородица е насочено нагоре. Това подчертава, че тя не приема пасивно благовестието, а отдава себе си доброволно на Божията воля. Света Богородица като личност, заедно с цялото творение, участва в делото на спасението.
Иконите на Благовещение са едни от най-древните празнични икони. Подобни изображения намираме още в Римските катакомби на Присцила, които археолозите датират към 2 в. Разлики има само в детайлите. Според обичая от онова време ангелът е представен без крила.
Превод (със съкращения): Камелия Константинова
Коментари
Православие