„Тези лекари с кръстосани ръце дори не могат да направят аборт нормално!“

Въпреки дълбокото ми уважение към медицината, аз съм сигурен, че децата са от Бог. Разбира се, трябва да се лекувате, ако нещо не е наред, наблюдавайте се в предродилни клиники и следвайте препоръките на лекарите. Но в крайна сметка „детският“ въпрос все още се решава на Небето. И Божията помощ, и Чудото все още не е отменено. Въпреки че, вероятно, това се отнася за всеки проблем. Вярно, защо някои чудеса се случват, а други не, не знам. Но може би Господ знае.

„Лекар! имам рак!“

Една от любимите ми истории…

Моят приятел, наш енориаш, има доведена свекърва. Не, няма някакви сложни семейни отношения. Връзките са празник за очите, завистта на мнозина. Просто тя не е майка на съпруга на моя приятелка, а мащеха. Майка му умира, когато той е още малък, а баща му се жени втори път – точно за тази жена.

Тя отгледа момчето като свое. Освен това тя не можеше да има свои деца, еднозначно и категорично. Още преди този брак, на 27 години, тя претърпя тежка катастрофа. Що се отнася до „женската част“, ​​всичко беше изрязано и изрязано и беше издадена присъда: безплодие. Така е живяла. И тя даде цялата си неизразходвана майчина любов на своя доведен син.

Минаха години, този доведен син се ожени за мой приятел. Имаха дете. Мащехата му го смяташе за внук и също го обичаше като свой собствен. Да, и всички я обичаха много.

Сега малко небляскаво, но не можете да изхвърлите думите от песента … На 50, както в учебника, тя изчерпа „женските работи“. Тя реагира спокойно: „Е, менопауза и менопауза … В моята ситуация каква е разликата.“ Но тогава тя започна да се чувства зле, слабост, замайване … Да, и нещо растеше вътре.

Изплашена от онкологията, жената изтича при лекаря:

– Лекар! Имам рак! И по някаква причина той се движи…

– Вашият „рак“ вече е на шест месеца. Побъркала ли си се, бабо?! – каза лекарят с лице на хамадриас …

Беше преди повече от 20 години, когато раждащите жени на малко над 20 вече бяха смятани за „стари“. А 50-годишните по принцип са клиенти на траурни агенции, а не на гинеколози.

Сложи на ушите цялата клиника и родилен дом, на 51 тя роди син

И не знам защо „хамадрил“, но самата жена го определи така. И тя стана още по-силна в мнението си, когато въпреки дългия срок той започна да й изписва направление за прекъсване на бременността.

– Сега ще ти пиша! – възмути се тя. Цял живот съм чакал това бебе!

След като постави цялата клиника и родилния дом на ушите, на 51 тя роди син. себе си! Което отново е чудо. И кърмени!

„Съпругът не може да има деца…“

И това е почти балада за голямата любов.

Коля се влюби във Валя през първата си година в института. Тя не го забеляза дълго време. Тя беше първата красавица. И той е тих, дори невзрачен. Но човекът се ухажваше дълго и упорито. Реших за себе си: или Валя, или никой. И в крайна сметка тя се отказа. И тя се влюби до уши.

Изиграха сватба. Родителите се включиха – дадоха ми апартамент. Но Никола работеше. Той се прехвърли в задочен курс, за да осигури любимата си жена за всички.

Докато Валя завърши дневния отдел, чакаха с децата. Още с получаването на дипломата реших, че е време. Но минаха години, а бременността не настъпи. Валентина е прегледана, не са открити проблеми при нея. И деца нямаше.

И каква беше нейната изненада, когато свекърва й дойде при нея и каза:

– Валечка, защо не се помотаеш някъде отстрани? Ще забременееш и ще кажеш на Колка, че е негова.

– За какво говориш? Това е вашият син! Обичаме се, имаме семейство…

След това свекървата не започна да обяснява нищо, тя само помоли Николай да не разказва за разговора им: „Глупава съм, съжалявам за теб …“.

Причината за такова нестандартно решение на проблема ще стане ясна по-късно. Междувременно Валентина продължила да ходи по лекари и веднъж предложила мъжът й да се прегледа.

„Психически му беше много трудно“, каза ми Валя. – Все пак мъж. Но за мое добро той се съгласи. И се оказа, че Коля има пълна некроспермия. Лечението няма да помогне. За нас това беше голям удар. Но той страдаше по-силно, вярваше, че разби живота ми.

В онези дни, когато съпругът й беше диагностициран, Валентина си спомни разговор със свекърва си.

– Поисках да се срещнем, „притиснах я до стената“ и тя призна, че в детството съпругът й е имал заушка, но вече не го помни. И тя подозираше, че е безплоден. Не исках да говоря, страхувах се, че ще го напусна. И не намерих нищо по-добро от това да ме посъветва да му изневеря.

И Николай беше много притеснен. Той дори каза на Вале, че ако тя подаде молба за развод, той ще разбере всичко. Вместо това тя каза, че иска да се омъжи. И ще вземат детето от сиропиталището.

„Не ми беше лесно да се примиря с факта, че няма да имаме собствени деца“, призна тя. – Но Коленка е най-добрият съпруг, аз го обичам и той не е виновен за нищо. Как ще го предам?

Скоро те се ожениха. После ходеха заедно на богослужения (преди това бяха рядко в храма), молеха се да успеят бързо и безпроблемно да намерят детето и да уредят всичко. Искаха здрави, но се случи така, че момче с церебрална парализа разтопи сърцата им. Те го взеха, въпреки че баба и дядо и от двете страни бяха против.

И няколко месеца по-късно Валентина загуби съзнание на улицата, тя беше откарана в болницата и издаде присъда: „Бременност“

И няколко месеца по-късно Валентина изведнъж загуби съзнание на улицата, тя беше откарана в болницата и там беше произнесена присъдата: „Бременност“!

„Отначало не можех да повярвам. Мислех, че е грешка. Съпругът не може да има деца! А свекървата, която сама предложи да се „разходим“, ме обвини, че съм последната курва и полетя под оградата. Тя настрои Коля срещу мен, тя изкрещя за развод. Мисля, че поради факта, че й е наложен внук с увреждания. Беше ме срам … Реших да се отърва от всички масово. Но Никола дори не я послуша. И той отказа ДНК, аз самият предположих. — Вярвам, че е така.

Лекарите само вдигнаха рамене: „Чудо“. И най-малкият син вече е копие на баща си. Да, и по-възрастният, осиновен, също става като него. Изненадващо дори.

„Ти не идваш сам. Нека момичето си почива от теб“

И аз чух тази история преди много време, в Украйна. Разказа ми я много възрастна жена, енориашка на една от местните църкви.

Тя имаше млад роднина. Сега, разбира се, също има. Само възрастен за дълго време, дори зрял.

И тази млада жена приближи бебето. Тогава тя още не беше на осемнадесет години, така че родителите й, след като по някакъв начин разбраха, се отгледаха. След като изкрещяха каквото трябва, те категорично решиха: аборт! Дори без да се има предвид, че всичко беше, макар и от глупост, но в същото време от голяма страст. И човекът – бащата на детето – не избяга от отговорност, но искаше да се ожени и да отгледа детето си. Но и родителите му се противопоставиха.

Закараха я на „процедурите“ в съседен град. Далеч от местния срам. Всички се познават – защо клюки?.. И още тогава прехвалената им местна болница се славеше с корупция. И след няколко десетки километра ги третираха лошо, но безплатно.

Вярно, бабата на непълнолетната блудница беше вярваща и се опита да спре цялата тази акция. Между другото, тя нарече внучката си „непълнолетна блудница“. Въпреки това тя удряше с пръчка по пода и крещеше, че така е по-добре, отколкото да убива. Но никой не послуша „старата сенила“. Семейството й беше наречено: „старият сенил“. Така че аз просто цитирам всичко това добросъвестно.

Без да обръщат внимание на сълзите на момичето и воя на бабата, която удряше с пръчка пред иконите и сега искаше от Господ да спре беззаконието, те я отведоха където си искат и направиха аборт. Е, и „излекуван по-добре от всякога“, както се казва.

Едва сега неуспешната родилка започна да добавя. Не мога да ям, слабост, сълзи, добре, и така нататък. Решено: нерви. И през лятото ме изпратиха при същата баба с пръчка, в дачата. Тя живееше там през топлия сезон. На чист въздух.

И в началото родителите дори не ги предупредиха, че един ден се появи баба с торбички и каза така нежно:

– То е за теб! И не идвай сам. Оставете момичето да си почине от вас.

Момичето, между другото, не отиде никъде през тази година поради всичко това на нервна основа. Решено е той да си намери работа. А дотогава да му дойде акъла в главата.

Мина месец, вторият … Бабата продължава да посещава родителите си и моли да не идва в дачата

Мина месец, вторият … Баба продължава да посещава родителите си и също моли да не идва в дачата. Например едно момиче плаче само при мисълта за теб и то в психиатрия за кратко. Не мога да простя, че принуди страстите да създават такива неща. Нека се успокоя.

Есента дойде, майката не издържа, пристигна. И момичето вече има коремче. Почти ги убих заедно с баба ми:

– Пак ходеше!

– Не отново“! Просто лекарите ви са кръстосани ръце, дори аборт не могат да направят нормално! Слава Богу! Тогава той чу молитвите ми! – радостно се размила в беззъба усмивка бабата.

Е, какво … След многобройни тежки родителски изблици и заплахи беше решено младите да се оженят за тяхна радост и да се роди дете. Тъй като Господ по чудо спаси. И се връзвайте с безплатни лекарства. Сега да се регистрират при собствените си корумпирани служители.

Младата дама обаче след недостатъчен аборт толкова се страхувала от лекарите, че решила да се появи в клиниката едва в осмия месец. Има и забавна история.

Тя дойде на гинеколог. Е, такъв лекар от съветската втвърдяване, който не седи в кабинета, а седи. И около това е изградена цялата тази институция. Той дори не поглежда пациентите си. Само като голяма услуга. И тогава тя не направи никакви услуги. Лекарят не веднага, но откри осеммесечна бременност и, мърморейки, я доведе до раждане.

И там всичко мина добре. За радост на всички и най-важното – на коварната баба-молитвенник. И слава богу!